Шумът на разбиващите се в брега вълни и минаващите покрай мен харпунджии ме карат да си припявам любима моя песен. Takes me back to the place that I know... On the beach – припявайки си тази чудесна песен на К. Реа устните ми се изкривяват и образуват усмивка, а мислите ми са там, ДА, точно там НА плажа...
Докъто другите туристи се суетяха къде да отидат и какво да посетят , аз наблюдавах как ври и кипи от живот на плажа: рибари, жени отглеждащи и събиращи водорасли , деца скачащи безгрижно в локвите образувани при отлив, усмивки ,грейнали лица и ранобудни момчета тичащи по плажа за сутрешна тренировка и всичко това обагрено в златисото розови нюанси галещи белият пясък и синият океан превръщащи се в зелени отеннъци. Колоездачи носещи дневната порция улов и жени натоварени с големи бухчи от водорасли и не мога да не пропусна не типичните за острова жители - Масаите разчиташти на новата порция турсти на които да предложат ръкоделията си. ДА, наречете ме луда ,че не си платих да бъда в тълпата, но аз получих нещо много ценно, а именно прякорът ми ПАПАРАЦИ. Защо е такъв , предполагам се досещате. Само за 15 дни се превърнах в част от гледгата с камера в ръка. Шегички, уроци по плетене и суахили бяха само част от моето ежедневие на турист. Казвам турист,но далеч не се чувствах така благодарение на хората,които срещнах. "Nаkupenda Tanzania" казах аз , а в отговор получих "Tunakupenda pia" и това ако не е споделена любов.
В последните години имах честа да посетя не малко плажове, кой от кой по-красив и всеки носещ своят заряд, специален заряд. Ах, не мога да отрека, че един от най-специалните за мен ще си остане този в Занзибар. Не, защото няма по-хубави или подобни, а защото сърцето ми копнееше за него. Кожата ми все още помни топлата прегръдка на океана, а душата – емоцията на всеки негов прилив и отлив. Ах, ако това не е любов. Помня как палмите се поклащаха рано сутрин и късно вечер от океанският бриз сякаш го приведстваха за добре дошъл. Вълните носеха с всеки прилив водорасли, контрастиращи на ослепително белият пясък, и да, много хора казват: ОХ, че е мръсно! – но на мен ми харесва точно това, че е неподправен. Такъв какъвто е: без филтри! Истински. Някак си ми омръзна от прекалената стерилност и "перфектни" курорти. Сега вече ви става ясно ЗАЩО обичам тази част на света?
Comments