Здравейте, пътешественици! Ето я и най после статията към нашето ново приключение: "По пътя на вятърните мелници".

Живеейки на границата, буквално и по-точно на германо-холандската граница едно от нещата, които ми направиха най-голямо впечатление, бяха вятърните мелници. Не мога да отрека, че точно тези структури, наред с морските фарове, ме впечатляват изключително много. Въображението ми започва да работи, а детското ми любопитство се събужда. Задавам си въпроси от типа: Ама как работи това нещо? Какво ли има вътре? За какво е? Защо е кръгла? Колко човека работят вътре? Има ли хора там? и още, и още въпроси, на които трябваше да намеря отговор. Един слънчев следобед, връщайки се от магазина, гледах поредната мелница и казах на Руси: “Спирай колата! Отивам да я разгледам от близо.“ Той ме послуша, паркирахме до мелницата, видяхме, че вратата ѝ е отворена, и без колебания влязохме. Разглеждайки я, чухме мъжки глас, който промърмори нещо на холандски език. Аз отвърнах, че не разбирам. Тогава той ни попита на английски:
- Харесва ли ви?
- Да! - отвърнах аз.
- Искате ли да видите как работи?
Тогава погледнах мъжа с удивление и си помислих как 100-годишна мелница ще работи. Вълнението в мен напираше и отговорът без колебание беше: ДАААААА!

Оказа се, че това е мелничарят, или по-конкретно, общината в това малко селце плаща на човек да поддържа мелницата и да я пуска да работи, както са правели много назад във времето. Тогава разбрах малко повече за това как работят мелниците, но това усили моето любопитство. В този ден за пръв път разбрах, че целият ѝ купол се завърта на 360 градуса с цел вятърната турбина или перките ѝ да се нагласят така, че да посрещнат вятъра. Това беше УАУ ефект за мен. Това завъртане се осъществява посредством макара в противоположния край на турбината. “Макарата трябва да е там, където тревата не се движи“ - ми обясниха. Скоростта на въртене също е от огромно значение. Ако тя е ниска, няма да има продукция, респективно брашно, а ако тя е твърде висока, вследствие на триенето на елементите, дървеният вал може да се запали и мелницата да изгори до основи, и това се е случвало. Ако пък мелничарят спре рязко турбината, то перките ѝ могат да се разпаднат и да се разхвърчат на всички посоки. Абе, не е лесно, но това не е всичко. Работата на мелничарите продължава и отвътре, където семето се е доставяло в партера, и тук бързам да направя уточнение, че партера е могилата, която виждате. Изглежда така, сякаш мелницата стои на хълм, а този хълм е логистичната ѝ част.
След това посещение, въображението ми заработи на пълни обороти, а жаждата за нови приключения само се увеличи. И така, започнаха моето увлечение по вятърните мелници, като тепърва предстои да разкрия какво още научих.
Comments