"Мадам, предайте си пастпоста за провека! Хакуна матата и добре добре дошли!" Това бяха думите ,които чаках толкова време.Но сега млако пред история.

Всичко започна с простичкото "Да го направим!" и няколко месеца след това се озовахме в колата пътувайки към летище Дюселдорф. Вълнението ме беше обзело още предишната вечер.Самолетът излиташе към 11 часа сутринта, което ме радваше – мислех, че ще успея да се наспя. Каква заблуда! Когато сбъдваш толкова дълго чакана мечта, вълнението нахлува с пълна сила, а сънят става невъзможен.
Когато паркирахме колата дори си забравих слънчевите очила в нея от вълнението ,че тръгваме започва се!
На летището всичко беше много добре организирано не сме се бавили и за секунда минахме спокойно през проверките и така залиснаи полека лека се качихме в самолета. Летяхме до Истанбул полета продължи около 3 часа имахме закуска ,която беше вкусна.
И така хапнали пристигнахме в Истанбул ,като там се ориентирахме малко по бавничко ,защото летищтето е огромно, но престоят беше приятен,като изключим безумните цени на храната и не само. След няколко часа престой се ориентирахме към гейта ,но на него беше изписан номера на нашият полет,но с цел Килиманджаро. Започнахме да се питаме дали сме на правилният гейт?! Попитахме и ни увериха, че това е нашият полет и гейт. Казах си ами каквото такова.
Качихме се!От този момент започна магията. Гледах през илюминатора и видях нощна Анталия, после Алексан
дрия. Точно тогава сервираха вечерята. Да вечеряш над Египет – това беше едно от най-незабравимите преживявания!Преживяване,което никой друг ресторант не може да ти предложи с такава гледка. Чудесно!!!
След вечря умората се прокрадна и реших да се опитам да поспя. Събудих се над Етиопия и радостта в мен крещеше това не е сън, а реалност. Отново се радвах на среднощните гледки над Афркиа. Полека лека прелетяхме над Кения и над екватора , навлязохме в Танзания и вече екипажът се приготвяше за кацане ,а пилотът обяви температурите и дължината на престоя на междонародно летище Килиманджаро,намиращо се в град Аруша, беше около час. Още една сбъдната мечта. Винаги съм си мечтала да започна моето танзанийско приключение точно от Аруша и така и стана.
След краткия престой излетяхме отново и умората сериозно си казваше думата т.е. заспах на 30 минутният ни полет до Занзибар. Руси ме сръчка и ми каза "Виж! Поглени къде ще кацнем!" Отворих очи и видях нощен Занзибар - палми, осветени улици, светлини и тъмни петна. Аххххх, идилия!
Пилотът обяви външните температури 27 градуса, а ние тръгнахме на 10 със студен северен вятър облечени с зимни якета. Добре ,че при престоя в Аруша нахлузих набързо една рокля.
След слизане от самолета имахме бърза проверка на паспортите след, което трябваше на място да си извадим визи - моят голям ужас от разправия с документи, но поех въздух и си попълнихме заявленията, наредихме се на опашката и всичко мина леко и безпроблемно. Тук държа да подчертая ,че облужването беше на високо ниво, а хората работещити зад гишетата бяха много тъпеливи и изключително любезни.
Малко след това си видях багажа на лентата и се засилих към него като въобще не видях ,че трябва да преминем още една проверка на визите и чух думите с които започнах тази статия“ Мадам, предайте си пастпоста за провека!“ Аз се извиних ,а човекът ми се усмихна и връщайки ми паспората ме погледна и ми каза ХАКУНА МАТАТА и добре дошли в Занзибар! Засмях се и аз отвърнах ХАкуна Матата ,а сърцето ми вече пееше от радост, че съм точно тук.
Хакуна матата!
Comments