top of page

Емоциите на едно дълго пътуване

Снимка на автора: Yana IvanovaYana Ivanova


"Мадам, предайте си пастпоста за провека! Хакуна матата и добре добре дошли!" Това бяха думите ,които чаках толкова време.Но сега млако пред история.


Welcome! KARIBU!
Welcome! KARIBU!

Всичко започна с простичкото "Да го направим!" и няколко месеца след това се озовахме в колата пътувайки към летище Дюселдорф. Вълнението ме беше обзело още предишната вечер.Самолетът излиташе към 11 часа сутринта, което ме радваше – мислех, че ще успея да се наспя. Каква заблуда! Когато сбъдваш толкова дълго чакана мечта, вълнението нахлува с пълна сила, а сънят става невъзможен.


Когато паркирахме колата дори си забравих слънчевите очила в нея от вълнението ,че тръгваме започва се!

На летището всичко беше много добре организирано не сме се бавили и за секунда минахме спокойно през проверките и така залиснаи полека лека се качихме в самолета. Летяхме до Истанбул полета продължи около 3 часа имахме закуска ,която беше вкусна.

И така хапнали пристигнахме в Истанбул ,като там се ориентирахме малко по бавничко ,защото летищтето е огромно, но престоят беше приятен,като изключим безумните цени на храната и не само. След няколко часа престой се ориентирахме към гейта ,но на него беше изписан номера на нашият полет,но с цел Килиманджаро. Започнахме да се питаме дали сме на правилният гейт?! Попитахме и ни увериха, че това е нашият полет и гейт. Казах си ами каквото такова.

Качихме се!От този момент започна магията. Гледах през илюминатора и видях нощна Анталия, после Алексан




дрия. Точно тогава сервираха вечерята. Да вечеряш над Египет – това беше едно от най-незабравимите преживявания!Преживяване,което никой друг ресторант не може да ти предложи с такава гледка. Чудесно!!!

След вечря умората се прокрадна и реших да се опитам да поспя. Събудих се над Етиопия и радостта в мен крещеше това не е сън, а реалност. Отново се радвах на среднощните гледки над Афркиа. Полека лека прелетяхме над Кения и над екватора , навлязохме в Танзания и вече екипажът се приготвяше за кацане ,а пилотът обяви температурите и дължината на престоя на междонародно летище Килиманджаро,намиращо се в град Аруша, беше около час. Още една сбъдната мечта. Винаги съм си мечтала да започна моето танзанийско приключение точно от Аруша и така и стана.

След краткия престой излетяхме отново и умората сериозно си казваше думата т.е. заспах на 30 минутният ни полет до Занзибар. Руси ме сръчка и ми каза "Виж! Поглени къде ще кацнем!" Отворих очи и видях нощен Занзибар - палми, осветени улици, светлини и тъмни петна. Аххххх, идилия!

Пилотът обяви външните температури 27 градуса, а ние тръгнахме на 10 със студен северен вятър облечени с зимни якета. Добре ,че при престоя в Аруша нахлузих набързо една рокля.

След слизане от самолета имахме бърза проверка на паспортите след, което трябваше на място да си извадим визи - моят голям ужас от разправия с документи, но поех въздух и си попълнихме заявленията, наредихме се на опашката и всичко мина леко и безпроблемно. Тук държа да подчертая ,че облужването беше на високо ниво, а хората работещити зад гишетата бяха много тъпеливи и изключително любезни.

Малко след това си видях багажа на лентата и се засилих към него като въобще не видях ,че трябва да преминем още една проверка на визите и чух думите с които започнах тази статия“ Мадам, предайте си пастпоста за провека!“ Аз се извиних ,а човекът ми се усмихна и връщайки ми паспората ме погледна и ми каза ХАКУНА МАТАТА и добре дошли в Занзибар! Засмях се и аз отвърнах ХАкуна Матата ,а сърцето ми вече пееше от радост, че съм точно тук.

Хакуна матата!




18 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Comments


Абонирайте се за нашия бюлетин

Contact Us

bottom of page