top of page

Един ден в Занзибар: Адаптиране и наслаждаване на живота

Снимка на автора: Yana IvanovaYana Ivanova
ХАКУНА МАТАТА!
ХАКУНА МАТАТА!

Във видеото, което качих в YouTube, му сложих закачливото заглавие "ЕДИН СКУЧЕН ВЛОГ". Да! За много хора да покажа едно обикновено ежедневие, както и периода на адаптация към мястото е скучно, но е част от процеса на опознаване на дадено място, освен ако не сте там за 5 дни. В такъв случай няма време нито за наслада, нито за адаптация, нито да се насладите напълно на цветовете. Аз обичам да имам времето за това. Видях много туристи как препускат през острова и нямат време дори да се изкъпят в океана, та какво остава да се насладят на приливите и отливите, на цветовете на пясъка и различните нюанси на синята вода. Това не съм аз. Дадох си времето за това. В първите дни само се наслаждавах на това, което виждат очите ми и като бонус се запознах с много и различни хора, които няма да срещнете на екскурзиите, които ви предлага туристическият пакет. Все пак е за туристи.

Сутрин

  • Знаете си, че аз обичам кафето. Сутрин си вземах кафето на плажа и се наслаждавах на тюркоазната вода, белия пясък и наблюдавах как местните жени работят при отлив.

  • Те отглеждаха някакъв сорт водорасли, а децата им си играеха безгрижно около тях. Тези дечица така скачаха, лудуваха и се смяха, че си казах: "Ето това се нарича безгрижно детство."

  • Жените припяваха песничката за добре дошъл "Джамбо Буана," в превод "Здравейте, господине!" В тази песничка има едно изречение, което лично ме впечатли: "Wageni, mwakaribishwa" . Това означава "Чужденци, добре сте дошли!"

  • От къде знам всичко това ли? Както ви споменах, като избягвам масовия туризъм, научавам повече за културата на хората около мен.

Цветовете на острова, докато си пиех вкусното танзанийско кафе, което е било огрявано от жаркото африканско слънце, бяха цяла палитра—от цикламените цветя и червените хибискуси до сивите стебла на палмите с тъмнозелени листа, от червеникаво-жълтата почва до безумно белия пясък, от тъмносиньото море до тюркоазната му плитчина. Уникално! Цветовете се променяха в различните части на деня. Сбъдната мечта!

Обяд

  • След уникално вкусната храна на обяд с местни продукти като риба, плодове и зеленчуци, се насочвах отново към плажа.

  • Този път за плуване или опити да стигна до рифа при отлив. Гледката от океана към острова беше различна: зелена палмова гора, покриваща голяма част от острова до плажа, на който имаше ниски постройки на хотели и масайски магазинчета, направени с подръчни или естествени материали.

  • Топлата вода на океана и белите вълни сякаш те приветстват за добре дошъл. Всяко нещо прошепваше любов. Говорейки за любов, как да забравя да кажа, че плажът, на който се любувахме така, носи името "ЛЮБОВ," или на суахили "МАПЕНЗИ" (Mapenzi).

  • Има нещо, което трябва да се вземе предвид, а то е ЖАРКОТО АФРИКАНСКО СЛЪНЦЕ. Точно по това време на деня е най-горещо, така че е препоръчително да се скриете на сянка и да пиете много вода, което правех и аз, когато не бях във водата.

  • Един ден, Руси измърмори, че му е много горещо, а тогава един любезен господин му отвърна:

    • Знаеш ли защо?

    • Защо? - попита Руси.

    • Защото си в Африка! - засмя се господинът.

Да, в Африка слънцето е силно и не трябва да се подценява.

Вечер

  • Ах, Африка! Много съм слушала за африканското небе, но докато човек не го види сам с очите си, няма как да разбере. Първата вечер си казах, "Хмм, нищо особено," но грешах, ама как само грешах. Може би бях изморена или захласната от всичко около мен, но не бях права.

  • След като свикнах с обстановката, успях да видя красотата му. Имахме късмета да видим т.нар. суперлуна и бяхме свидетели на нощен отлив. Опитах се да снимам, но ми липсваше опит в нощното снимане, а и бях толкова прехласната, че не мислех особено за настройки, обективи, стативи и т.н.

  • Честно казано, красиво е! Ще приложа аматьорските си снимки в блога, но те не могат и наполовина да ви покажат красотата му.

Докато си зяпахме нощното небе, разхождайки се на плажа, навътре в морето проблясваха светлинки. Какво ли е това? И двамата се питахме. Оказаха се харпунджии с фенерчета и така станахме свидетели на нощен риболов. Това е начинът, по който местните си изкарват прехраната. Вечерният бриз прави температурите поносими, та чак приятни. Едно нещо, което трябва да спомена, е, че денят и нощта в Занзибар са почти равни, защото е разположен недалеч от екватора.


Моето време в Занзибар ме научи на красотата на забавянето и оценяване на малките моменти. Осъзнах, че истинското удоволствие идва от потапянето в мястото, неговите хора и културата му. Така че, независимо дали пътувате за няколко дни или няколко месеца, отделете време да се свържете, да изследвате и наистина да изживеете света около вас. Спомените и свръзаноста с хората са това, което прави пътуването незабравимо.









30 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Comments


Абонирайте се за нашия бюлетин

Contact Us

bottom of page